На 26 август 1901 г. е роден един от майсторите на българската карикатура – Александър Жендов.
Артистичните му заложби разгръщат неговия талант не само в изобразителното изкуство, но и в хумористичната литература.
Развитието му в осмиващия жанр идва от неговите социални позиции, които са на страната на крайно лявата популистка вълна от Междувоенния период. За Жендов няма авторитет, който не може да бъде подкопаван и не съществува власт, на която не може да се присмива.
Радикалните му позиции го отвеждат в революционната и престъпна организация по онова време – БКП, благодарение на която специализира в Москва. Там се запознава и с бъдещата си съпруга – латвийската художничка Цицилия Густав, която по-късно е разстреляна по време на сталинските чистки.
След деветосептемврийския преврат в България самият Жендов става жертва на сталинската пропаганда през първото десетилетие на комунистическата диктатура. Художникът става жертва на собствената си идеология и след критики срещу вожда Вълко Червенков, той е уволнен от работата си и изключен от партийните редици завинаги.
Така Александър Жендов е обречен на чудовищна мизерия в години, които по-късно пропагандата ще определи като възход към благоденствието. Умира през 1953 г., а на погребението му присъстват ограничен брой души, докато полк на Държавна сигурност охранява опелото, за да следи за гражданите, дръзнали да отдадат почит на политически неблагонадеждната личност.
