На 14 август 1956 г. умира Бертолт Брехт.
Писател, драматург и театрален режисьор – той е сред най-значимите творци в европейското изкуство през ХХ век.
Неговият гений е провокиран от възгледите му за социална справедливост и до края на пътя си следва идеята за революция. Независимо дали пише стихове, създава драматургия или прави театрални спектакли Брехт е опиянен от идеята за постоянно обновление на света.
Води се от деконструкцията на образа. Тази, която унищожава четвъртата стена на сцената и ликвидира границата между читателя и писателя, за да вмени, че светът е променяем. Всеки един човек трябва да разбере, че той сам може да е част от променянето на света.
Логично, подобно изкуство няма място на територията на Третия райх и през 30-е години Брехт е принуден да напусне Германия. След като постановките му са свалени от театралния афиш, а литературните му опити изгарят на книжната клада на нацистите, Брехт емигрира в Дания и САЩ.
Авантюрата му отвъд Океана обаче не се увенчава с творчески успех. Американската мечта да пробие в Холивуд като сценарист се проваля, а след края на Втората световна война дори е съден за „антиамериканска дейност“ заради комунистическите си възгледи.
Така той се завръща в Европа като герой и заживява в Източна Германия, а през 1954 г. Съветският съюз го удостоява със Сталинската награда за мир. До края на живота си получава всички облаги на жив комунист в социалистическа държава, но парадоксално след смъртта му неговата концепция за театъра е отхвърлена в Източния блок, където доминира методиката на Константин Станиславски.
