На 24 август 1899 г. е роден Хорхе Луис Борхес.
Той е писател с ненадминат стил в прозата, есеистиката и лириката. Неговите творби са в основата на магическия реализъм, а креативността му го прави един от най-авторитетните писатели в латиноамериканската литература през ХХ век.
Макар още приживе да е един от най-обичаните хора на изкуството с неподражаем чар и харизма, работата му е възпрепятствана от прогресиращата му слепота, която го измъчва още от рождението му. Така на 55-годишна възраст вече е загубил напълно зрението си, но не спира да твори до смъртта си през 1986 г.
Някои литературоведи смятат, че именно слепотата го води към сътворяването на фантастични светове. Към онзи специфичен начин на разказване, който води читателя в неразгадаеми сънища и безсъници, преобръщащи всички представи за възможностите на езика.
Това проличава в книги като сборника с есета “История на вечността”, новелата “Доклад на Броди” и стихосбирката “Конспираторите”, която пише само година преди да умре.
Творчестото на Борхес е оценено по достойнство, освен че е номиниран за Нобелова награда за литература, през 1980 получава една от най-големите награди за испаноезична литература – “Сервантес”.