В днешното издание на рубриката „На този ден“ ви припомняме за личността на Георги Димитров.
Той е от онези фигури, които будят противоречиви реакции в обществото, въпреки че документите показват еднозначно историческата им роля.
И до днес има хора, които виждат в Димитров лицето на героя от Лайпциг, харизматичния лидер на КОМИНТЕРНА, антифашисткия революционер и мъдрия държавен глава.
Уви, техните гласове са прекалено кресливи и заглушат истината за кръволога и идеолога на националното предателство. Георги Димитров проявява колебания в лидерските си качества още като партиен функционер, когато е един от организаторите на Септемврийското въстание и бяга зад граница, докато хиляди негови съмишленици биват убити.
По-късно като лидер на Комунистическия интернационал съдейства за избиването на милионите невинни граждани по време на Голямата чистка при управлението на Сталин.
Връх в политическата му кариера е, когато застава начело на Народна република България след преврата от 9.9.1944 г. Но и тогава няма да съдейства за добруването на народа, като хиляди българи ще минат през властовите репресии на партийния апарат, присъдите на т. нар. Народен съд и лагерите на смъртта.
Георги Димитров умира при мистериозни обстоятелства в Съветския съюз през 1949 г., като конспиративните теории предполагат, че самият Сталин го е отровил. По-късно тялото му е пренесено в София, където е положено в специален мавзолей, където седи до падането на комунистическия режим.