На 16 ноември през 1898 г. умира Гаврил Кръстевич.
Той е един от най-видните български възрожденци, отдали живот и дело за свободно отечество и просветен народ.
Роден в началото на XIX век в Котел, Кръстевич завършва право в Сорбоната, след което прави забележителна кариера на юрист в администрацията на Османската империя.
Паралелно с това обаче не забравя българския си произход и пише редица статии в революционния печат, поставящи въпроса за българската културна автономия и борбата с гръцкото влияние в църковните и езиковите борби.
Като писател, той е автор на множество учебници и просветни текстове, а до 1869 г. пише и по въпросите за българския произход, като издава изследванията си в своята книга „История блъгарска“.
След Освобождението се захваща включително и с мисията за ревизията на Берлинския Договор, като дори застава начело на Източна Румелия през 1884 г. Година по-късно през септември подсигурява мирното завземане на ключовите учреждения в Пловдив от революционните сили, водени от Захари Стоянов и Продан Тишков, с което гарантира безкръвното осъществяване на Съединението.
Това обаче е и последният политически акт на Кръстевич, след който излиза в пенсия, а името му дълги години остава в сянка. Следващите години прекарва в цариградското предградие Ортакьой, където и умира на преклонната възраст от 88 години.
