На 6 януари 1949 г. умира Стоян Бъчваров.
Връстник на Освобождението, той е един от пионерите на професионалния театър в България от първата половина на ХХ век.
Любовта към сцената Бъчваров проявява в най-ранна възраст и в младежките си години основава една от многото любителски театрални трупи в София. Самодейността обаче не го задоволява и специализира в Москва и Мюнхен.
След завръщането си в България играе в Народния театър и режисира в “Сълза и смях”, а след Първата световна война за кратко работи в пътуващия театър на Войдан Чернодрински.
Прекратява пътешествията си, за да акостира във Варна, където през 1921 г. основава театъра, който днес носи неговото име. За съжаление, Бъчваров става жертва на политическите размирици около смяната на властта през 1923 г. и общината го гони от Морската столица.
Премеждията не го спират и неуморимият му дух го отвежда нови предизвикателства, за да оглави директорското място в Народния окръжен драматичен театър в Русе в началото на 30-е години, а малко преди Втората световна война заиграва на пловдивска сцена.
Участва в създаването на Съюза на артистите, а в последното десетилетие от живота си се завръща в Народния театър.
