На 21 ноември през 2004 г. в Украйна се случва една от най-впечатляващите акции, затвърдили демократичните настроения в страната.
След провеждане на редовните президентски избори е избран Виктор Янукович.
Кампанията на Янукович обаче започва да буди съмнения не просто за купен вот, но и за фалшифициране на голяма част от резултатите, довели до преднината му от 53%. Вследствие на това огромна група граждани се събира на Площада на независимостта в столицата Киев, която започва масов протест.
Изборите всъщност се оказват само капката на недоволството сред украинското население, което повече от десетилетие след разпада на СССР продължава да не усеща съществени промени спрямо тоталитарния период.
Митингите постепенно се разрастват в цяла Украйна и не утихват до началото на 2005 г. Това принуждава Върховният съд да насрочи прегласуване на балотажа. При повторния вот печели другият кандидат Виктор Юшченко, който обръща преднината в своя полза на 52%.
Мандатът на президента Юшченко започва с огромна надежда за икономически реформи и борба с корупцията, както и изтласкване на руското влияние.
Проевропейският път на Украйна обаче е прекършен през 2010 г., когато Конституционният съд касира промените, извършени през последните шест години, а това довежда до масов отлив на подкрепата към Юшченко. Така той губи новите президентски избори именно от големия си антагонист Виктор Янукович, в чийто мандат ще се случи скандалната анексия на полуостров Крим.
