На 23 ноември 1962 г. умира Стилиян Чилингиров.
Писател, етнограф, политик и общественик, той остава известен в историята като “Последният възрожденец”.
Чилингиров израства в семейство от ниската средна класа и от малък се научава на труд. Докато учителства в села в североизточна България, той се научава и на обущарския занаят.
Той обаче успява с помощта на проф. Иван Шишманов да замине за Лайпциг, където специализира литературна история и естетика. След завръщането си на българска земя издава стихосбирката “Еднаж да съмне”, както и пише публикува изследвания върху проблемите от съвременната национална култура.
Междувременно се влива и в политическия живот, като в годините до края на Първата световна война е народен представител и въздейства за разпространението на българската книжнина в Поморавието.
Във времето между двете световни войни настъпва плодовит период за Чилингиров, който издава по една книга почти всяка година в рамките на две десетилетия, както и не се отделя от бурния политически живот.
През 1942 г. слага подписа си под писмото на групата видни общественици към премиера Богдан Филов против депортацията на българските евреи.
Доблестният му акт обаче не е оценен от новата власт след деветосептемврийския преврат и писателят е изхвърлен от всички обществени съюзи, в които членува, а творчеството му е обявено за “посредствено и без значими литературни достижения”.
Стилиян Чилингиров получава сърдечен удар през 1955 г., след който напълно се оттегля от публичната си дейност. В годините до смъртта си издава само още една книга, в която има сбор от предходни негови стихотворни опити.
