На 11 декември 1918 г. е роден Александър Солженицин.
Писател, историк и дисидент, неговото творчество изиграва ключова роля в разобличаването на репресиите и жестокостите на съветската система. Роден в Кисловодск, Русия, той завършва физико-математическия факултет на университета в Ростов, преди да бъде мобилизиран по време на Втората световна война.
На фронта Солженицин демонстрира храброст и отлична бойна подготовка, за което е награден с различни ордени, но само три месеца преди контраатаката на Берлин, той е арестуван. Причина стават критичните му бележки към Сталин, изказани в лична кореспонденция.
Арестът е последван от осем годишен престой по лагери, което само затвърждава мнението му, че режимът в Съветския съюз не се различава от крепостничеството от времето на Руската империя.
Част от спомените си Солженицин публикува в повестта „Един ден на Иван Денисович“, която в началото на 60-е години става литературен и политически феномен, разкривайки ежедневието в комунистическите лагери. След това продължава с тази линия и в произведения като „Раково отделение“ и монументалният труд „Архипелаг ГУЛАГ“, който е и награден с Нобелова награда.
В следващите години Солженицин изказва активно мнението, че цензурата трябва да отпадне и дори го поставя с официално писмо до конгрес на съветските писатели. Тази позиция обаче му печели врагове освен приятели и КГБ го принуждава да напусне родината си.
Солженицин прекарва цели две десетилетия в изгнание и се завръща чак след разпада на СССР. В годините до смъртта си през 2008 г. не спира да изказва открито позициите си, които продължават да са в несъответствие с доминиращите настроения. Така например той открито поддържа политиката на Владимир Путин дори след военната агресия в Чечения.
Въпреки това Александър Солженицин запазва реномето си на само на един от най-влиятелните писатели на ХХ век, но и до днес продължава да бъде символ на съпротивата срещу тоталитарните режими по целия свят.
