На 13 декември 1797 г. е роден Хайнрих Хайне.
Той е сред най-значимите германски автори в областта на лириката през XIX век, като заниманията му с литература започват в напреднала възраст. Първоначално опитва да прави бизнес с платове, а след това следва право в университета “Хумболт” в Берлин.
Първите си сериозни поетични творби Хайне издава през втората половина на 20-е си години, когато издава книгите “Стихове” и “33 стихотворения”. Във втората помества и най-известното си стихотворение – “Лорелай”.
Нататък пише още две знаменити художествени книги, които повлияват значително немскоезичната литература. Това са “Книга на песните” през 1827 г. и епосът “Германия. Зимна приказка” от 1844 г.
Междувременно Хайне прави и значима научна кариера, защитавайки докторат в Хайделберг, а през 1836 г. издава изследването си “Романтическата школа”.
До края на живота си опитва да съчетава в поезията същността си на творец и учен, като стиховете му се отличават както с богата чувствителност, така и с остра критичност към социалните и политическите несправедливости от своето време.
Заради това пруските власти цензурират творчеството му, но в същото време произведенията на Хайне започват да се печат във Франция, където е приет повече от добре и тамошните власти му осигуряват пожизнена пенсия.
Последното десетилетие от живота си прекарва край Айфеловата кула в Париж, където обаче не успява да разгърне пълния си потенциал заради тежка болест, която го приковава към леглото.
