На 23 юли 1942 г. умира писателят Никола Вапцаров.
Той си отива едва на 32 години след като е осъден на смърт чрез разстрел по разпоредбите на Закона за защита на държавата. Причината е сътрудничеството му за нелегалната и терористична опозиция по времето на Втората световна война.
След комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Вапцаров е издигнат посмъртно в култ, а антидържавната му дейност е обявена за героична проява срещу т. нар. фашистка власт.
Пропагандата разпространява милиони екземпляри от стиховете му на работническа тематика, а учениците заучават безропотно една строго ограничена част от творчеството му.
Той остава в учебниците включително и след демократичните промени, където остава с някои от наистина стойностните си стихотворения. Личността му обаче остава в образа на идеалист-поет, а престъпното му минало угодно се премълчава.
