На 1 август 1912 г. умира учителят, преводачът, издателят Йоаким Груев.
Той израства във фамилия на предприемачи и духовници, а баща му е търговец, който проявява сериозен интерес към книжовността. Така в къщата на Груев попадат книгите на Паисий Хилендарски и Неофит Бозвели, от които се научава на четмо и писмо.
По-късно се обучава по метода на взаимоучителната метода в Копривщица, а в Пловдив за кратко учи в Гръцкото училище. След дипломирането се задържа “под тепетата” и повече от две десетилетия преподава в местното класно училище, където негови ученици стават едни от бъдещите строители на съвременна България като Иван Гешов, Иван Вазов, Константин Стоилов и др.
Самият Груев участва дейно в борбите за национално обединение и по време на Априлското въстание е арестуван, а след Освобождението заема висш административен пост в Източна Румелия.
До края на живота си пише и превежда десетки учебници, по които се обучават българските ученици в годините до Втората световна война.
