На 8 декември 1980 г. при трагични обстоятелства си отива най-големият мечтател на ХХ век – Джон Ленън.
Музикант, текстописец, певец, общественик, бунтар – той е сред най-значимите фигури, повлияли на изкуството през последните 70 години.
Независимо дали изпълнява песни, вдъхновени от любовни сюжети, на фона на семпла мелодия или създава социално ангажирани албуми, Ленън остава вдъхновение за милиони души по света.
Заедно с легендарната група “The Beatles” в разгара на “Студената война” създава песни като “Let It Be”, “Hey Jude”, “Here Comes the Sun”, “Help”, “Don’t Let Me Down”, които проникват зад “Желязната завеса” и се превръщат в символа на свободния свят, за който мнозинството в Източна Европа години наред можеше само да мечтае.
“Мечта, която бленуваш е само мечта. Мечта, която бленувате заедно е реалност. Всичко, което казваме е да се даде шанс на мира. Всичко, от което имаш нужда е любов. Обикновено, има страхотна жена зад всеки идиот”, пише Ленън в средата на 70-е години и после допълва: “Всичките обичат, когато си шест инча под земята”.
Иронично, само няколко години по-късно умира в Ню Йорк, прострелян от психично болен свой фен. Целият свят е потресен от убийството, а след като новината е разпространена всички световни радиостанции излъчват песните му в цялата нощ на 8-и срещу 9-и декември.
