На 3 август 1890 г. е роден Константин Константинов.
Той е сред най-изкусните автори на разкази и кратки прози в българската литература от първата половина на ХХ век. Освен това прави преводи, пише детски книги, а в дългия жанр е известен с романа си “Кръв” от 1933 г.
Интересен факт е, че по начало намеренията му в литературата са били да остане в амплоато си на страстен читател. Завършва право в Софийския университет и известно време работи като съдия, адвокат и юрисконсулт. В началото на 10-е години на ХХ век обаче се запознава с писателя Николай Лилиев и покрай приятелството си с него започва да публикува свои текстове в периодичния печат.
Константинов успява да изгради име на професионалист, който не залита в политически крайности покрай обществените страсти между двете световни войни. Благодарение на това той няма черната съдба на много от колегите си по перо след кървавия преврат през 1944 г. и работи в творческите Съюза на българските писатели, както и в Института за преводна литература.
