На 22 юли 1983 г. в Полската народна република е сложен край на Военното положение.
То е остра реакция на комунистическите власти срещу опозиционните сили в държавата от Източния блок и е въведено в края на 1981 г. В разрез с конституцията на страната е организирана военна хунта, която ограничава до минимум и без това незачитаните граждански свободи.
Въведен е вечерен час, армията овладява радиото и телевизията, а стотици независими интелектуацли, подкрепящи синдиката “Солидарност” са арестувани.
Реакцията на гражданското общество е ударна и на свой ред поляците започват стачки в промишлени предприятия и други организации, които обаче са смазани безцеремонно.
За разлика от предходните подобни кризи около Унгарското народно въстание и Пражката пролет, този път Западът отговаря твърдо и налага серия от икономически санкции върху Полша и Съветския съюз.
До края на Военното положение по затворите ще бъдат интернирани почти 11 хиляди души, а 91 от тях ще загубят животите си. Тези действия само ще отложат падането на комунистическия режим, което ще се случи само шест години след репресиите. За разлика от много други държави от Източния блок – Полша ще напусне съветската орбита по мирен начин и без нови кръвопролития.
