На 11 юли 2002 г. в Съни Вейл, щата Калифорния умира скулпторът Любомир Далчев.
Визуалният артист с редица творби в областта на архитектурата, пластиката, изобразителното изкуство и скулптурата, той остава печално известен като един от проектантите на Монумента на Окупационната Червена Армия.
Той е сред най-прогресивните художници още през 30-е години на миналия век и създава десетки портрети и фигурални композиции. За зла участ те са унищожени по време на бомбардировките през Втората световна война.
Талантът му е забелязан на международно ниво и многократно бива канен да работи във Франкфурт, но категорично отказва по политически убеждения заради властващия по това време нацистки режим в Германия.
Позициите му спечелват симпатиите на левицата в България, която взима властта с преврат в средата на 40-е години и го кани да работи по едни от най-крупните монументи след войната. Негови творби украсяват градската среда в София, Варна, Русе, Смолян, Велико Търново, Добрич, Шумен. Работи по Братската могила в Пловдив и Паметника на трите поколения над Перущица.
С времето се разочарова от левите идеи и излиза от комунистическата партия, а още преди падането на Берлинската стена напуска завинаги социалистическия лагер. Малко преди смъртта си пише писмо до първия демократично избран кмет на София – Александър Янчулев, в което лично го моли за демонтажа на МОЧА. Събитие, което ще бъде доведено до своето реално начало цели три десетилетия по-късно.
