На 13 януари 1880 г. е роден Александър Морфов.
Композитор, писател, публицист и военен, той остава в историята като пионер на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
Военното и музикалното си призвание изпълнява паралелно.
Завършва Военното училище в София, след което служи в Първи софийски и в Двадесет и пети пехотен драгомански полкове. Междувременно свири на флейта и композира, активно участва в учредяването на Съюза на народните хорове.
През второто десетилетие на ХХ изпълнява военния си дълг и се нарежда сред стотиците български хиляди герои, участвали на фронта по време на Войните за национално обединение.
След края на Първата световна война Морфов получава чин Подполковник, а от 1922 г. преминава в запаса, като се оттегля с орден за “Храброст” IV степен.
В музикален план успява да създаде 2 песни за мъжки хор и 10 за смесен, 30 военни марша, 4 солови песни и още 2 със съпровод на пиано. Сред най-известните му творби са „Дамян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“.
Едно от най-обичаните му произведения е “Изгрей, зора на свободата”, което се превръща в официален марш на ВМОРО, а мнозина определят песента като “Марсилезата на македонските българи”.
За съжаление, трагично събитие спохожда Александър Морфов, което го бележи до края на дните му. На 16 април 1925 г. – Велики четвъртък, в столичния храм “Свети Крал” избухва бомба, която отнема живота на десетки хора. Морфов е сред присъстващите и оживява за разлика от съпругата си, но губи долната си челюст.
Това прекратява изпълнителската му кариера и до края на живота си през 1934 г. работи върху писането и композирането на произведения, както и изобретяването на нови музикални инструменти.
