На 10 декември 2006 г. умира Чочо Владовски.
Музикант, певец и композитор, той остава в паметта на почитателите си като един от вокалистите на рок група “Тангра”.
Роден през 1956 г. в семейството на флейтист от филхармонията, Владовски още от детските години развива отношение към музиката. Като ученик създава няколко любителски групи, с които свири в софийските читалища и по курортните комплекси на морския бряг.
След това е част от оркестъра на Емил Димитров, с който пътува в страни от Източния Блок като Съветския съюз и Чехословакия.
Там той се изявява като беквокал и флейтист, а в края на 70-е години се присъединява и към “Тангра”, където започва кариерата си на фронт-вокал. С Чочо Владовски в състава си групата създава някои от вечните хитове на българската рок музика като “Нашият град”, “Любовта, без която не можем”, “Богатство”, “Завръщане” и много други.
Ентусиазмът в “Тангра” обаче е прекъснат само три години след създаването на формацията, когато Комитета за Държавна сигурност спира нейни членове да заминат на задгранично турне. Бандата е разформирована, а нататък до края на живота си Чочо Владовски работи по соловата си кариера.
Именно като самостоятелен артист изпява и най-обичаната си песен – “Безсъние”, вдъхновена от аурата на известния литературен герой Дон Кихот.
Владовски остава сред популярните изпълнители и след демократичните промени, но в началото на новия век заболява от тежка и мъчителна болест, която намалява изявите му.
