На 3 декември 1949 г. умира Елин Пелин.
Роден под името Димитър Иванов Стоянов в село Байлово в навечерието на Руско-турската освободителна война, той се превръща в един от най-обичаните български автори в областта на кратката проза.
В творбите си Елин Пелин прокарва традицията на ранния европейски модернизъм, търсещ реалистичната интерпретация на живота. Стил, напластен с дълбок хуманизъм и умение да разкрива богатия вътрешен свят на персонажите.
Неща, които сближава с темите от българското съвремие като битието и съдбата на селското население, което преобладава в първите години след Освобождението.
Сред най-известните му творби са разказите “Косачи”, “По жътва”, “Ветрената мелница”, повестите “Земя” и “Гераците” и детският роман “Ян Бибиян”.
С тях той се превръща в може би най-яркия представител на реалистичната традиция в българската литература и до днес вдъхновява читатели с непреходните си послания за човечност и съпричастност.
Елин Пелин доживява драматичните обществени промени след 1944 г., когато демонстрира колаборационизъм с новата власт и продължава да пише и издава произведенията си. Така той се превръща в българин на три епохи.
