На 1 декември 1991 г. бе забит последният пирон в ковчега на СССР и смъртта на Съветския съюз бе предизвестена. Тогава се провежда “Всеукраински референдум за независимостта на Украйна”.
Две години след падането на Берлинската настроенията в Източна Европа са крайно сепаратистки и републиките от разгромената Съветската империя една по една започват самостоятелния си път.
В Украйна моментът назрява в късната есен на 1991 г., когато е издигнат следния лозунг:
„Да не подкрепяме независимостта означава да подкрепяме зависимостта“.
Така в навечерието на 1-ви декември настъпва дългоочакваният момент и 90,92% от избирателите дават положителен отговор на въпроса: “Потвърждавате ли Акта за обявяване на независимостта на Украйна?”
Това обаче е само началото – напомнят инициаторите на референдума, като писателката Лина Костенко агитира в навечерието на вота с думите:
“Народе! Ето вие в неделя ще гласувате, но не си мислете, че това са вашите стъпки. Това е ходът на историята!”
Наистина следващите години доказват, че украинците тепърва трябва да защитават независимото си съществуване, като те неколкократно ще бъдат изправени пред руската империалистическа агресия – както военна, така и хибридна.
Гражданското общество обаче доказа едно още преди 33 години и то е, че иска своята свобода. Във всички избирателни райони мнозинството гласува “за”, като дори на полуостров Крим вотът е в полза на сепаратистите с 54,19%. В Севастопол преднината е почти 60%, а в Луганск, Одеса, Харков и Донецк мнозинството е 80%.
Бъдете независими и ходете на театър!
