На 17 декември 1987 г. умира Маргьорит Юрсенар.
Родена в Брюксел в началото на ХХ век, тя безспорно е една от най-изтъкнатите фигури в световната литература за миналото столетие.
Юрсенар прекарва детските и юношеските си години в затворена семейна среда, след като майка ѝ умира още при раждането. Въпреки това тя получава сериозно домашно образование от баща си, който я обучава в школата на античната литература и класическите езици като старогръцки и древен латински език
Именно това поражда нататъшния ѝ интерес към литературата, историята и философията, чрез които умело съчетава в произведенията си дълбока ерудиция и изящен стил.
Този похват особено ярко проличава в романа „Мемоарите на Адриан“ от 1951 г., с който Юрсенар придобива световна слава. Книгата има както комерсиален успех, така и е оценена от елитарната критика, която я утвърждава като съвременна класика. Сюжетът пресъздава живота и смъртта на римския император Адриан, който в дълго писмо предава житейските, политически и философски мъдрости на своя наследник Марк Аврелий.
Нататък писателката затвърждава този стил в друг от своите крупни романи – „Творение в черно“ от 1968 г., който издига на ново ниво съчетанието между художествена проза и философска дълбочина.
Тези неща спечелват на Маргьорит Юрсенар голямото признание през 1980 г. да се превърне в първата жена, въдворена във Френската академия на науките и изкуствата.
В последните три десетилетия от живота си авторката живее в САЩ, където продължава да пише десетки новели и есета, в които не спира да използва почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, придавайки на наративите си художественост, емоция и разбиране.
