На 21 декември 1923 г. официално започва да функционира Македонският научен институт.
Той започва пътя си от аудитория номер 10 на Софийския университет преди 101 години.
Неговите родоначалници Спиро Константинов, Диаманди Николов, както и проф. Иван Георгов събират около себе си кръг от българи, родени в Македонските земи и ги заразяват с идеята да поддържат жив спомена за своето родно място и да разпространяват паметта сред настоящите и бъдещите си сънародници.
Дело, което се оказва безкрайно необходимо след краха на Българската мечта в края на Войните за национално обединение. Също така нужна мисия след мощната сръбско-гръцка пропаганда във вече бившите български земи в Македония.
По този начин до 1947 г. за целите на Института са привлечени над 100 от най-изтъкнатите български учени, между които блестящи изследователи и преподаватели като Любомир Милетич, Алексабдър Балабанов, Васил Златарски, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов и много други.
С различната си научна дейност и стотиците броеве на вестник “Македонски преглед”, за две десетилетия, те успяват да съхранят паметта за Македония, както на свободните български граждани, така и на останалите в робство техни сънародници.
За съжаление, устремът е прекършен с политическите промени през септември 1944 г. и комунистическата власт под влиянието на СССР закрива дейността на Института. Неговите членове са подложени на смазващи репресии, българската памет в Македония е заличена и междувременно е изфабрикувана цяла една нова нация с нова писменост и фалшифицирана история.
