На днешния 3-ти ноември през 1959 г. умира Андрей Протич.
Възпитаник на прочутия Хайделбергски университет и мислител от най-високо европейско ниво, той безспорно е сред знаковите имена в развитието на българската хуманитаристика през първата половина на ХХ век.
Той е енциклопедична личност, оставила паметни следи в изкуствознанието, археологията, литературната критика, публицистиката и белетристиката.
Протич е от онова поколение българи, изцяло ангажирани в българската следосвобожденска кауза. Следа края на следването си в Западна Европа, той се завръща в България и работи като учител, а в навечерието на Балканските войни се записва като доброволец на фронта.
След Националните катастрофи в края на 10-е години на ХХ век продължава с обществената си мисия и работи усилено за мирната ревизия на Ньойския диктат чрез впечатляващата си културна дейност. Прави изследвания върху историята на българското изкуство, работи в археологическия музей, който по-късно оглавява, съдейства за разпространението на редица периодични издания в сферата на критиката, литературата и изкуството като „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“.
Протич доживява дните след преврата през 1944 г., като няма сведения за репресии от страна на новата власт спрямо него, но и видимо публикациите му драстично намаляват.
Аз съм Александър Христов от Театрално дружество „Конфликт“, бъдете здрави, ходете на театър и помнете достойните българи. До нови срещи!
