На днешния 7-и януари по нов стил през 1879 г. в град Ресен, Османската империя е роден Симеон Радев.
Връстник на Третата българска държава, той олицетворява възрожденския идеал за свобода, просвета и непримиримост.
Едва на 16 години се заклева пред войводите от ВМОРО, че ще живее и умре за българската кауза, а междувременно учи най-престижните международни средни и висши училища в Европа като Френския лицей „Галатасарай“ в Цариград и Женевския университет.
Именно при престоя си в Швейцария затвърждава връзката си с македонските революционери и контактува със кръга около Йордан Попйорданов, който през 1903 г. извършва солунските атентати.
Радев продължава да се занимава с борбите на следосвобожденска България и след завръщането си в родината, където работи като журналист, юрист, редактор и издател на периодични вестници, а в навечерието на Балканските войни издава монументалния си труд “Строителите на съвременна България”.
“Трябва да кажем, че стремежът ни към себепознаване чрез потеклото се налага да се вглеждаме и в книги от рода на “Строителите на съвременна България”, които миналото ни е завещало. Не можем да се придвижим по-напред към фактическото и психологическото познание за себе си без използването на тези източници”, пише акад. Пантелей Зарев за книгата на Симеон Радев.
Въпреки това самият Радев остава известен освен с безкрайното си трудолюбие и ролята си на един от важните дипломати в Междувоенния период, спомогнали за ревизията на Ньойския диктат, но и с трогателната си скромност. В предговора на първото издание към строителите пише:
“Не искаме да кажем, че сме успели да направим книгата си съвършено обективна и съжденията си досущ безлични […] Тук читателят ще намери много грешки, но никакво съзнателно пристрастие. Нашата най-голяма амбиция е била да се покажем справедливи.”
Чувство на дълг, което Симеон Радев опитва да въплъти до края на дните си през 1967 г., когато умира на преклонната възраст от 88 години, като свидетелите на последните му дни твърдят, че завършва земния си път с думите: “Дадох ли нещо на България?”
