На 3 януари 1990 г. е поставено началото на Националната кръгла маса в Народна република България.
По подобие на другите страни от разпадналия се Източен блок при падането на комунистическите режими, тя има за цел да проведе първите консултации между представителите на властта и на опозицията.
За първи път след 45-годишното еднолично управление на Отечествения фронт са поканени на разговори за бъдещето на страната граждани извън състава на Българската комунистическа партия и присъдружната ѝ БЗНС.
Основните резултати са премахването на член 1 от старата конституция, разпускане на политическата полиция, деполитизирането на Българската народна армия, както и разпускането на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.
Стига се до консенсус, че оттук нататък България под каквато и форма да продължи съществуването си, неизменно трябва да има открита, легална и нерепресирана опозиция, която легитимно да участва в политическия живот и гражданските процеси.
Основни действащи лица по време на Кръглата маса са личности, които ще доминират обществения живот през следващото десетилетие. Едно тях – първият демократично избран президент Жельо Желев, който по това време е сред водачите на новосформирания Съюз на демократичните сили, открива участието със следните паметни думи:
“Не можем да говорим за демокрация, за плурализъм в страна, в която политическата опозиция не е открито призната и на нея не са предоставени нормални условия за политическа работа.”
Думи, които остават в духа на Кръглата маса до самия ѝ край през месец май, когато са назначени първите свободни избори от 1945 г. насам.
Така преди точно 35 години България тръгна по своя дълъг и често препречван път към демокрацията. Път, който трябваше да развенчае митовете на красивите лъжи, изречени от диктатори и поробители. Но и припомни, че независимостта ни не е даденост и всеки ден трябва да работим за нейното сбъдване.
