На 26 ноември 1857 г. е роден Михаил Савов.
Военен и политик, това е човекът, който стои в основата едновременно на най-големите успехи и провали на българската армия в началото на ХХ век.
Роден в Стара Загора, той получава образование в Цариград, след което се нарежда сред възпитаниците на първия випуск на Военното училище в София през 1879 година.
По-късно специализира в Генералщабната академия на Руската империя и се завръща в България, за да направи бойното си кръщение като поручик в Сръбско-Българската война. Там Савов демонстрира лидерските си качества като командир на Левия фланг по време на Сливнишката епопея, след което оглавява контраофанзивата, стигнала чак до Пирот.
В края на 80-е години вече е военен министър в кабинета “Стамболов”, където работи активно за модернизирането на армията. Именно в рамките на това управление се стига до концепцията, че при голям военен конфликт е възможна мобилизацията на цели 10% от мъжкото население. Нещо, което ще се случи по време на Войните за национално обединение.
В тяхното начало Савов стига връхната точка в своята кариера, когато става помощник-главнокомандващ на Българската армия. Благодарение на стратегията му армията постига скоростното завладяване на големи територии в Източна Тракия и само месец след началото на Балканската война българските войници се озовават на 50 км от Цариград.
Прибързаните действия край Чаталджа и холерната епидемия обаче прекършват амбициите на Савов да влезе в османската столица. По-малко от година по-късно пък стратегът допуска нова грешка и нарежда началото на Междусъюзническата война, която води до Първата национална катастрофа.
Така един от най-изявените военни дейци на следосвобожденска България приключва позорно кариерата си и дори получава присъда от Държавен съд.
След това напуска завинаги България и прекарва последните си дни в емиграция, умирайки във Франция през 1928 г.
