На 31 август 1974 г. по време на най-престижния европейски театрален фестивал в Единбург, Великобритания се изиграва последното от серията девет поредни представления по пиесата „Архангел Михаил“ от Георги Марков.
Постановката е дело на режисьора Стефан Джон Мичел, а в ролите влизат Алек Линстийд и Алек Мийдоус.
Публиката е във възторг от спектакъла, критиците и журналистите пишат подчертано положителни рецензии и отзиви, а журито на фестивала оценява самия текст по най-висок начин с първа награда за драматургия.
Това се превръща в исторически успех за българския театър, тъй като никога повече до ден днешен нито една българска пиеса няма да получи подобна награда на толкова високо ниво.
В самата България обаче няма никакъв отзвук. Пиесата и спектакълът по нея са реализирани без протекцията на управляващата върхушка ЦК на БКП, което вбесява властта и местните културтрегери. Самият автор на „Архангел Михаил“ – Георги Марков, вече е със статут на неблагонадежден. Той е обявен за „невъзвращенец“ от комунистическата власт, която му е издала ефективна присъда и сериозна парична глоба заради бягството му в чужбина.
Съдържанието за текста също е неприемлив за тукашните управници. Той разказва за полицай, който упражнява цялото възможно насилие на тоталитарната власт върху доктор, опитващ се да помага на реакционери, вдигнали бунт срещу системата.
Мълчанието продължава с години и включително след падането на Берлинската стена. „Архангел Михаил“ и Георги Марков остават неудобни за посткомунистическата номенклатура, която и до днес шества с безогледната си наглост по театрите и всички други културни институции.
Чак през 2001 г. текстът на пиесата е издаден за първи път на български език, а на следващата година е поставена на българска сцена. Спектакълът обаче няма сериозен успех и се играе само в продължение на само един театрален сезон.
