На 9 август 1946 г. комунистическата власт в България извършва едно от най-големите си предателства. Специален пленум на БРП (к) взима решението даде културна автономия на населението с македонско самосъзнание в Пиринския край.
Действията са диктувани лично от народния вожд и учител Георги Димитров, който чинно следва инструкциите, спуснати му от Москва.
Когато сред някои партийни структури се надигат уместните гласове, че подобно решение е абсурдно, пристига телеграма от съветския вожд Йосиф Висарионович Сталин, която гласи:
“Щом ние измислихме украинска и беларуска нация и вие можете да измислите македонска!”
И започва масово преустройство на културната действителност в югозападната част на Народна република България. Само за няколко години в стотици училища започва да се изучава новоизмисленият македонски език, а самият окръг се подготвя да получи включително и политическа автономия. Целта е да се присъедини към територията на Федеративна република Македония, а по-късно и самата България да стане част от голямата федерация Югославия.
В резултат на това повече от 180 хиляди български граждани декларират македонско самосъзнание, а мнозина инакомислещи са изпратени в трудово възпитателни общежития.
Комунистическото социално инженерство пропада в края на 40-е години с раздора между Тито и Сталин, а българската левица поема остър курс на свръх националистическа политика в региона.
Години по-късно новият диктатор на Народната република – Тодор Живков, лично ще заяви:
“И през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност… Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има.”
