На 18 август 1850 г. умира Оноре дьо Балзак.
Той е сред създателите на класическата форма на романа, както е и един от най-колоритните представители на своето време.
Непокорният му характер проличава още в детските му години, когато родителите му го изпращат да учи в престижен интернат, но след поредица от провинения и незадоволителни резултати е изключен.
След това скандализира семейството си с първия си литературен опит – трагедията “Кромуел”, а съвременниците му не го приемат на сериозно. Пише бързо и не завършва голяма част от творбите си, след което се опитва да обединява старите съчинения в нови. Това е сметнато за крайно несериозно от страна на консервативната Френска академия за наука и изкуство.
Когато пише, работният му ден продължава повече от 15 работни часа, а междувременно се захваща и с различни бизнес начинания, които понякога са на границата на абсурдното. Такъв например е опитът му да отглежда ананаси в Париж, от който задлъжнява с колосални суми и за да се крие от кредиторите си започва да подписва книгите си под псевдоним.
Въпреки че не се е славил с красив външен вид и добра физическа форма, Балзак е известен и като голям романтик. Привличал е на своя страна богати дами от аристокрацията, които са спонсорирали предприемаческите му идеи и издаването на книгите му.
Логично, бурният начин на живот бързо и ударно изтощават организма на писателя и той умира само два месеца след като навършва 51 години.
Общественото признание за него идва постмортем, като романите “Дядо Горио” и “Йожени гранде”, както и поредицата “Човешка комедия” се нареждат сред вечните класики на френската литература.
