На 16 юли през 1990 г. умира Никола Русев.
Един от ярките драматурзи от годините на социализма, за когото малцина знаят, че пътят му в театъра започва с режисурата. Завършва Държавното театрално училище през 1954 г., а след дипломирането си работи като режисьор в театъра на град Толбухин – днес Добрич, както и в софийския Театър на народната армия.
Една от най-известните му пиеси е „Старчето и стрелата“. Сюжетът ѝ разказва за времето на Средновековието, когато корумпирани боили се опитали да въздействат на кана с цел да обедини българската държава с Византия.
Някои критици твърдят, че това е била иносказателна критика спрямо опитите на Тодор Живков да превърне България в 16-а съветска република.
По-късно авторът е припознат от комунистическия официоз и влиза в групата на писатели като Серафим Северняк, Антон Дончев, Николай Хайтов и Георги Марков, на които им е поръчано да напишат текстове по повод 25-ата годишнина от комунистическата революция.
