На 20 ноември 1945 г. започва най-мащабната съдебна акция срещу държавници, замесени в насилието срещу евреите по време на нацисткия режим в Германия.
Точно на днешния ден преди 79 години започва и най-известният от всички процеси, останал в историята като “Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал”. Резултатът от него е осъждането на 24 от най-известните лидери в Хитлеристка Германия.
Въпреки че следите на самия Хитлер се изгубват перманентно в последните дни от Втората световна война, а най-близките от обкръжението му като Хайнрих Химлер и Йозеф Гьобелс се самоубиват, повечето от най-активните ръководители на режима доживяват деня, в който чуват присъди срещу себе си.
Разбира се, Нюрнбергските процеси стъпват върху сериозно количество доказателства от над 3000 документа и 200 свидетели. Въпреки това няколко десетилетия по-късно легитимността на процеса е компрометирана.
Малко след падането на Берлинската стена се появяват доказателства, че в много от случаите не са виновни военните началници от нацистка Германия, а до голяма степен престъпленията и мъченията срещу големи групи хора са били диктувани от генерали на СССР.
Което в следващите години се превръща в тенденция и до края на Студената война Западна Европа не спира с наказанията срещу престъпленията на нацизма и фашизма, а комунистическите репресии дори не получават обвинения от международните трибунали.
