На 25 август 1942 г. умира легендарният композитор и капелмайстор Панайот Христов Пипков.
Роден в Пловдив, още от най-ранни детски години учи цигулка, а след като започва да пише, прави стихотворни опити.
По финансови причини е принуден да напусне училище и работи като секретар на мирови съдия, но любовта към изкуството се оказва по-голяма и заминава за София, където се изявява като любител-актьор. В столицата играе на сцените на театър “Основа” и “Сълза и смях”, а в края на XIX век с помощта на колегите си от театрите заминава за Милано, където получава музикално образование.
След завръщането си работи морската столица Варна, както и в Русе и Ловеч. Там се свързва с местните структури на македонските войводи и пише “Стига вече”, което ВМОРО по-късно определя като “Химн на македонския народ”.
По време на войните за национално обединение пък е капелмайстор на военен оркестър. След това поставя на софийска сцена емблематичната оперета “Царицата на чардаша” от Имре Калман. В този жанр постига забележителни успехи и с постановките по “Розата на Стамбул” и “Есенни Маневри”.
В следващите години пише едни от най-обичаните български песни като “Де е България” и “Когато бях овчарче”, както и детските оперети “Щурец и мравка” и “Деца и птички”.
Умира на 71 години в София, оставайки в историята като един от пионерите на българската професионална музика.
