На 10 юли през 1945 г. умира най-богатият и голям дарител в българската история – Пенчо Семов.
Роден през 1873 г. в габровското село Цвятковци, той прекъсва образованието си след пети клас, едва на 12 години, когато започва да помага в търговските дела на баща си.
В началото на 20-те си години, пътува за няколко месеца до Манчестър, където се учи от напредналата индустриална революция и закупува първия си стан. След завръщането си наема малка тухлена сграда в покрайнините на Габрово, където няколко години по-късно ще се намира фабрика “Успех”, която за времето си е несравнимо явление за текстилния бизнес в цял свят.
През годините изгражда и тъкачен завод, кожарско предприятие, машиностроителен комплекс и повече от 40 акционерни дружества, които са част от българското икономическо чудо, отвело страната ни на 9-о място по Брутен вътрешен продукт на глава от населението.
Пенчо Семов се води от девиза “труд, любов, постоянство”, като спомага за благосъстоянието на народа не само със създаването на хиляди работни места, но и с несравнимата си благотворителна дейност. Приживе издържа сиропиталища и домове за стари хора, финансира строежа на първите гинекологични клиники, строи училища и туберкулозни болници, общата стойност на даренията му е над 55 милиона лева.
След смъртта му неговото богатство е оценено на 1 млрд и 100 млн лева, а в последните години от живота си основава фондация, която трябва да дари наследството му.
Посмъртната му воля не е изпълнена – само две години след смъртта му новата комунистическа власт заграбва предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
