На 17 ноември 1827 г. е роден Петко Славейков.
Писател, журналист, издател, политик, просветител – той е всичко онова, което олицетворява идеалът от годините на Българското Възраждане.
Роден в старопрестолния град Търново, той става известен със своите поетични творби в съзвучие с фолклора и народните традиции. Връх в това направление и до днес остава поемата му “Изворът на белоногата”.
По-късно се увлича по революционния пламък и започва да издава някои от най-популярните български възрожденски вестници и списания като “Гайда”, “Македония”, “Ружица” и “Читалище”.
Той има и неоспорим принос в църковните борби, като в началото на 70-е години на XIX век заедно с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан прави осъвременен български превод на библията.
Неговите битки продължават включително и след Освобождението, когато се превръща в един от Строителите на съвременна България. Многократно е избиран за народен представител, става министър в две от правителствата на Петко Каравелов, а след Съединението работи по административната интеграция на Източна Румелия към Княжество България.
Умира през лятото на 1895 г., оставяйки внушително наследство от книжнина, политически идеи и революционен дух.
