На 27 юли 1930 г. в Стара Загора е роден Наум Шопов.
Без да е завършил актьорско майсторство, той остава в историята като едно от най-обичаните имена на българските театър и кино.
“Цар и генерал”, “Иконостасът”, “Крадецът на праскови”, “Топло”, “Константин Философ” са само част от вечните ленти на седмото изкуство, където Шопов впечатлява с ролите си поколения от родните зрители.
На сцената пък разтърсва с превъплъщението си в култовия спектакъл на Иван Добчев по “Животът е сън” от Калдерон във Военния театър през 80-е години. Друга негова емблематична роля е в постановката “Делото Дантон” от Станислава Пшибишевска, режисирана от полската легенда Анджей Вайда.
Въпреки големите си актьорски постижения, животът на Шопов не е никак лесен. В края на 60-е години заедно със съпругата си – актрисата Невена Симеонова, са изгонени от Театъра на българската народна армия заради участието им в цензурираната от тоталитарната власт постановка на режисьора Асен Шопов по пиесата “Да се провреш под дъгата” от Георги Марков.
След промените от 1989 г. Шопов не слиза от сцената и екрана, като заснема още 20 филма за кино и телевизия до смъртта си, а в театъра отново поразява с главната роля в “Крал Лир”, поставена в Народния театър от Явор Гърдев през 2006 г.
Умира през 2012 г. след дълго боледуване.
