На 10 август 1913 г. (по нов стил) е подписан Букурещкия мирен договор, който официално слага край на Междусъюзническата война и остава известен в историята на България като Първата национална катастрофа.
Конфликтът възниква след спор между българи, сърби и гърци за подялбата на териториите от Османската империя след разгрома ѝ в Балканската война. Ситуацията е допълнително осложнена и от започналото насилие в смесените райони, където новата власт принуждава българското население да смени етническата си принадлежност.
Така Царство България обявява война на довчерашните си съюзници Сърбия и Гърция, като в първите дни армията ни води успешни сражения. Усложненията идват, когато Османската империя се възползва от конфликта и прави опит да си върне териториите в Източна Тракия, а Румъния ни напада в гръб, като военни части на северните ни съседи стигат до подножието на столицата.
Българската армия няма възможност да се бори на три фронта и се предава, губейки огромни територии във вардарска и южна Македония, както и областта Южна Добруджа.
По-късно борбата за ревизия на Букурещкия мир ще тласне България да се съюзи с Германия по време на двете световни войни. Изходът от първия глобален конфликт ще доведе до нов разгром, а от втория до 45-годишна съветска окупация, чиито последствия се усещат и до днес.
