На 14 декември 2009 г. умира Крикор Азарян.
Той е един от най-значимите режисьори, повлияли осезаемо върху развитието на българския театър в края на ХХ и началото на ХХI век.
Раните си режисьорски години прекарваа в Пазарджишкия държавен драматичен театър, а междувременно се утвърждава като млад постановчик и в Пловдивския театър “Николай Масалитинов”.
Именно в Пазарджик Азарян прави едни от първите спектакли по пиеси на Йордан Радичков, след което пристига в София, където най-дълго работи за Военния театър.
В различни периоди работи също и за Народния театър, както и за Театъра на Сатирата.
Постановките му включват репертоар от най-значимите заглавия на българската и световната драматургия като „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело и много други.
Междувременно се превръща в един от най-обичаните преподаватели по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, където работи над 30 години до преждевременното си пенсиониране през 2005 г.
Крикор Азарян прави своята лебедова песен в театъра с триптих от спектакли по пиесите на Антон Чехов – “Три сестри”, “Чайка” и “Вишнева градина”, които поставя между 2007 и 2009 г.
