Колкото и да говорим и пишем за него от нашето театрално дружество, все ще е малко.
За едни той е гласът, долитащ отвъд „Желязната завеса“, който казваше неща трудни за осмисляне и невъзможни за изговаряне в НРБ. За други той и до днес продължава да е предател, народен враг и родоотстъпник. Оценката никога не е еднозначна в разговорите за тази личност.
И слава богу! Защото само за посредствените се мисли, говори и пише по един и същи начин. А онези другите, които оставят истинска и трайна следа, продължават да вълнуват будните умове… и да дразнят злите езици, обвиняващи, сочещи, презиращи без да имат доказателства за подозренията си.
Едни се вдъхновяват и се борят срещу перипетиите и форсмажорните обстоятелства в най-ново време… Други изваждат демоните от забравеното и недоизживяно минало, за да възкресят угодническото навеждане пред силните на деня.
Георги Марков избра да е от първите. Да се откаже от реномето си на топ драматург и писател в родината си и да започне от начало в чужда държава, чийто език не знае. Да напише единствената българска пиеса, отличавана някога с първа награда на театралния фестивал в Единбург…
И веднага след това да поеме по нов трънлив път, започвайки рубриката си „Задочни репортажи за България“ по радио „Свободна Европа“. Творбата, която преля чашата на търпението на неговите палачи. Но го обезсмърти в името на най-високия му връх – свободата.
За нас беше, все още е и винаги ще бъде чест, че дебютната ни постановка бе по неговата пиеса „Архангел Михаил“, която продължава да има своя сценичен живот. И ще правим всичко възможно да го има в името на същия този връх, който води със себе си палачите, но и доказва, че всяка саможертва не е била извършена напразно.
Предлагаме Ви и откъс от песента „Wet Job“, която групата Fingerprintz пише по повод смъртта на Георги Марков.
