На 4 ноември 1966 г. умира Веселин Ханчев.
Писател, публицист и преводач, неговите стихотворения са едни от най-обичаните в българската литература през последния век.
Въпреки че завършва право в Софийския университет, Ханчев се ориентира към писането още по време на студентските си години, когато започва работа като уредник във вестник „Литературен глас“.
Това е и времето, в което се увлича по пропагандата на левите идеи, която го отвежда в редовете на БКП след 1944 г. Той дори участва лично на фронта по време на Втората световна война при похода на Българската народна армия до Виена при отблъскването на Хитлеристките войски от Източна Европа.
След завръщането си от бойните полета се посвещава изцяло на изкуството и в годините до смъртта си издава 17 книги с поезия, сред които „Луиджи“, „Стихове в паласките“, „Роза на ветровете“ и др. Пише и няколко пиеси като Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, които се радват на сценичен живот в новооткрития Сатиричен театър.
В края на живота си писателят отново се изкушава от политическите процеси, работейки като съветник по културните въпроси в българските посолства в Париж и Варшава.
След завръщането си в Народна република България, Веселин Ханчев умира преждевременно на 47 години. След смъртта му неговите стихотворения са преведени на редица езици като немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски и др.
