На 10-и ноември отбелязваме годишнината от едно от противоречивите събития в най-новата българска история. На този ден през 1989 г. след повече от три десетилетия еднолично управление на Народна република България – държавният лидер Тодор Живков е свален от власт.
Промяната се случва под външен натиск. Под влияние на промените в Съветския съюз и инструкциите на московския лидер Михаил Горбачов кръгът около Петър Младенов и Андрей Луканов в Българската комунистическа партия ловко манипулират сгромолясването на Живков.
Според предварителните уговорки във вътрешнопартийните кръгове Тодор Живков е трябвало да подаде оставка като председател на БКП, но да остане държавен глава и ръководител на НРБ.
Нещата обаче се променят в последния момент и досегашният хегемон в комунистическа България е снет от всичките си длъжности. Събитието е обявено на партиен пленум, а присъстващите приемат промените с възторг и обявяват, че изпращат Живков в заслужен отдих.
Така официално е сложен край на една ера и е даден старта на нов път, белязан с надежда за промяна. И разбира се – с трудностите, които идват заедно с факта, че тоталитарната власт в България си отиде по начина, по който пристига – поръчково и след външен натиск.
