На 19 януари 1939 г. е роден художникът Пол Сезан.
Пътят му в началото изглежда, че ще се развие далеч от изкуството. Когато е на 20 записва право, но под влиянието на приятеля си Емил Зола се записва на уроци по рисуване, с когото заминава за Париж.
Това довежда до разрив със семейството му, което настоява да се занимава с юридически науки. Въпреки това Сезан остава верен на новите си намерения и във френската столица задълбочава уменията си в изобразителното изкуство.
Там той влиза в кръга на импресионистите, а за някои от картините си се вдъхновява от идеите на литературния натурализъм, с когото го запознава Зола. Към края на 60-е години по примера на Едуар Мане използва похват на преувеличена и демонстративно изразителна деформация.
Така по време на остатъка от творческия си път той неколкократно преразглежда детайли в стила си, с което прави една от най-важните реформи в изкуството на прага на ХХ век, осъществявайки връзката между импресионизма и кубизма.
Пол Сезан оставя след себе си наследство от над 1000 произведения, като емблематични за творчеството му остават авторпортетите с шапка и палитра, картините “Къпещи се”, “Натюрморт с ябълки и портокали”, “Картоиграчи”, “Сена близо до Брси”, както и пейзажната “Планината Сент-Виктоар”, която рисува от няколко ъгъла.
Художникът умира през есента на 1906 г., като става жертва на една от творческите си идеи. В последните си години опитва да рисува на открито и не спира да го прави дори в дъждовно време. Това довежда до тежко заболяване от пневмония и Сезан умира на 67 години.
