На 18 юли 1837 г. е роден Васил Иванов Кунчев.
Дякон Игнатий. Джингиби. Аслан Дервишооглу. Апостолът. Левски.
Човекът с много имена и една цел – свободна и независима България. Революционерът от Карлово, за когото днешните българи знаят повече митове, отколкото истини, но продължават да се уповават на думите и делата му.
За своя 35-годишен живот той се превръща не просто в един от многото герои на борбата за освобождение от османско владичество, а в символ на свободата.
Той е единственият от своите съвременници, който лично обикаля българските земи и се запознава с живота и положението на обикновените хора. Там се ражда и неговата идея, че въстание не трябва да бъде вдигано до момента, в който българите не са готови за самостоятелни действия.
Тогава формулира и ясната си представа за потенциалното сътрудничество с Руската империя. Левски съзнава, че това е една велика сила, която има собствените си интереси на Балканите.
За съжаление, след преждевременната му смърт, неговите думи не са чути, а последвалото въстание е вдигнато без необходимата подготовка. То е потушено след невиждани зверства, а действителното отцепване от Османската империя идва след война, която води до неизгодни политически и икономически зависимости от Руската империя.
