На 5 януари 1990 г. е извършена една от важните демократични промени в България след падането на тоталитаризма.
След няколко седмици на вътрешни и публични дискусии между функционерите на вече бившия режим, на този ден преди точно 35 години е взето решението да бъде закрито Шесто управление на Държавна Сигурност.
Това е може би най-компрометираната структура на Народна република България от времето преди 1989-а, която от създаването си в края на 60-е години нарежда и изпълнява някои от най-зловещите репресивни задачи. Именно Шесто управление се превръща в един от основните двигатели на процеса по смяната на имената на турците и изслеването им в края на режима.
Номенклатурата си дава ясна сметка, че няма да оцелее в новите условия и ще взрвиви гражданското напрежение, ако не ревизира предходните си действия. За съжаление, намеренията на висшите партийни функционери се оказват пълен фалш, замаскиран зад добрите намерения за реформиране на системата и нов демократичен живот.
Преките ръководители на демоничните процеси остават на работа в МВР и спомагат за унищожаването на досиетата на вербовчиците, сътрудниците и агентите на Държавна сигурност. Друга част служители пък напускат структурите на държавно управление и се превръщат в пионерите на най-големите пресътпления на групировките от охранителния бизнес и уличната престъпност.
