На 19 ноември 1922 г. се извършва една от най-мащабните популистки акции в България през ХХ век.
Правителството на Александър Стамболийски стига една от връхните си точки в саморазправата с политическите си опоненти, провеждайки референдум “За съдене на виновниците за националните катастрофи”.
Гласуването е представено с намерението да се накажат отговорните лица, взели решенията за фаталната развръзка във войните за национално обединение между 1912 и 1918 г. Това са най-вече министрите от правителствата на Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов, управлявали в този период.
Истинската причина обаче е идеята на Стамболийски и водения от него Български земеделски народен съюз да ликвидира веднъж завинаги буржоазните партии в Царство България.
Кампанията минава под популистките слогани за мъст и сурово наказание на виновниците, което получава масово публично одобрение. Единствено в Пиринска Македония се гласува подчертано против заради масовите репресии на Стамболийски срещу дейците на ВМОРО.
При активност от почти 1 млн души обаче гласовете в югозападна България се оказват нищожен фактор и референдумът е приет със смазващо мнозинство от 74%, а над 60 хил. бюлетини са представени като невалидни.
