На днешния 21 юли 1789 г. в Габрово е роден Васил Априлов.
Предприемач, просветител и дарител – той е сред хората, чието дело живее дори днес почти две столетия след кончината му.
Останал сирак едва на 11 години, Априлов напуска родния си град и прекарва голяма част от младите си години в Руската империя. Там той живее с братята си, които се занимават с търговия и го въвличат в занаята.
Малко преди да навърши 40 се отказва от търговията заради влошеното си здраве и предприема пътешествия из българските земи. Изследва фолклора на предците си и събира в сборник стотици народни песни.
През 1835 г. по негова инициатива с помощта на Никола Палаузов и Неофит Рилски създава първото българско светско взаимно училище. След откриването си то просъществува и до ден днешен, а в неговите класни стаи се обучават някои от най-великите българи от новата ни история като Атанас Буров, Георги Вазов, Цветан Радославов, Ран Босилек, Михаил Савов и много други.
Васил Априлов дарява по 2000 гроша годишно на учебното заведение, а до края на живота си подпомага създаването на училища в над 30 населени места.
За съжаление, той не доживява Освобождението, умирайки едва на 58 години след мъчително боледуване от туберкулоза. Завещава цялото си богатство на Габровската община за изграждането на нова училищна сграда. Там ще се помещава Първата пълна българска гимназия.
