В днешното издание на „На този ден“ ви припомняме за енциклопедичната личност на Кръстьо Кръстев.
Той е роден на 31 май 1866 г. и е първият професионален литературен критик и историк. Един от основателите на кръга “Мисъл” и издател на едноименното списание.
Макар Кръстев в текстовете си да критикува шовинистичните нагласи в българската културна общественост след Освобождението, той самият се включва в борбите за национално обединение. Само няколко месеца след като записва висше образование в университета в Лайпциг, той го напуска, за да се включи като доброволец в Сръбско-българската война.
Той е и един от пионерите на висшето образование в България, като става професор в първото висше училище у нас – бъдещият Софийски университет. Там е професор до 1907 г., когато е уволнен, защото застава на страната на студентите по време на прочутата демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър.
По-късно е възстановен на работа, като междувременно е директор на Педагогическото училище в Скопие.
Занимава се и с превод, като благодарение на него се появяват първите български варианти на съчиненията на Лесинг, както и пиесите на Ибсен.
През последните години от живота си д-р Кръстев е активен участник в обществените вълнения около Първата световна война. Първоначално се противопоставя на влизането на България във войната, но след това развива в масова културно-просветна дейност в Поморавието и Македония в опит да спре асимилацията на българското местно население от сръбските власти.
Умира през пролетта на 1919 г. месеци преди подписването на Ньойския договор, който ще откъсне завинаги от България изконни нейни територии.
