На 6 юли 1929 г. е роден един от големите умове на българския ХХ век – Тончо Жечев. Писател, критик и хуманист той остава верен на собствените си разбирания за културата и живота.
Роден е в семейство на антифашисти, като младеж се доближава до комунистическия официоз, ставайки член на Комсомола, което не го спира да създава висока литература отвъд партийните клишета. Дори напротив – през 1956 г. проявява висока гражданска позиция, изказвайки се против смазването на Унгарското народно въстание.
Това му коства политическите позиции в Комсомола, заради което е пратен като редактор в списанието за средношколци “Родна реч”. По-късно възстановява положението си, но се занимава предимно с критика и публикации в литературния печат.
През 70-е години създава най-пълнокръвното си произведение – “Българският Великден или страстите български”, коeто през идните десетилетия ще бъде преведено на множество чужди езици.
Посреща демократичните промени като възможност за отварянето на България към света, което смята, че не може да се случи без базисните човешки добродетели.
“От самото начало на Преустройството вярвам, че без покаяние няма да направим крачка в правилната посока” са неговите думи, които обаче не достигат до политическата класа в годините на ранния посткомунизъм.
Умира на 23 февруари 2000 г.
