На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският договор.
Той е част от Парижката мирна конференция, последвала Първата световна война, чийто край отрежда на Царство България позицията на губещ.
След повече от 10 месеца преговори между победителите от Антантата и българската делегация в парижкото предградие Ньой дьо Сена е подписано официално споразумение. Според него България губи териториите в Пиринска Македония около Струмишкия край, излазът си на Бяло Море, земите около Цариброд и Босилеград, както и целият Добруджански край.
Териториалните загуби обаче не са единствената щета, която понася третата българска държава, като на нея ѝ е възложено да плати огромни репарации в размер на 5 млрд златни франка за период от следващите 37 години. Освен това в срок от пет години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за новообразуваното Кралство на сърби, хървати и словенци безвъзмездно.
Въпреки тези тежки последствия, които историците по-късно формулират като Втората национална катастрофа, Царство България има сравнително по-лека съдба спрямо своите сюзници от годините на Войната в лицето на Централните сили. Това са Австро-Унгария, Османската империя и Германската империя, които на практика преустановяват съществуването си.
Така е сложен край на един много силен период от историческото развитие на третата българска държава, която за съжаление се проваля в голямата си цел – да събере всички свои територии, разпокъсани след Освобождението.
