На 19 август 1899 г. е роден Боян Дановски.
Той е сред най-значимите български театрали от междувоенния период, както и в десетилетията след социалистическата революция.
Макар първо да завършва инженерни науки в Италия, сърцето му го отвежда в изкуството и специализира театрална режисура в Германия.
Престоят му край Бундестага се оказва ключов, защото там се запознава с Бертолт Брехт. (Линк с епизода за него може да намерите в коментарите).
Той се превръща в първия българин, донесъл театралната система на легендарния германец. С нея експериментира по различни текстове от български и световни автори като „Метал“ от Йоханес Бекел, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски, “Лилион” от Ференц Молнар и “Генерална репетиция” от Радой Мирски. В някои от тях прави немислимото от мнозина и създава еклектични спектакли, които са на ръба между Брехт и метода на Станиславски.
Междувременно Дановски създава независимите театрални трупи “Сините блузи” и “Трибуна”, а след Втората световна война се занимава с педагогическа дейност. Той се превръща в един от най-обичаните преподаватели във ВИТИЗ, където негови ученици са бъдещите легенди на родните театър и кино като Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Асен Траянов, Любомир Шарланджиев, Юри Яковлев и много други.
До смъртта си през 1976 г. работи на сцените на Народния театър и Сатиричния театър, като помага за отварянето на българския театър след края на Сталинисткия период с редицита си преводи на драматургия в стила на италианската “Comedia del Arte”.
